Тъмнината ме гали по рамото,
като котенце нежно измърква,
гъделичка пространството, нямото,

Тези крави са толкова бели,
замечтани, изплуват в покоя,
те са сякаш небето изплели

                         Повярвал, че ще стоплим с теб зората,
                         защото тя е скучна и фригидна,
                          като пребито куче се премята,

Разпилей изведнъж планината ми,
тя е толкова бяла и чиста,
сътворява за миг светлината ми,