Тези крави са толкова бели,

замечтани, изплуват в покоя,

те са сякаш небето изплели

и чрез тях е роден звездоброят.

Те пасат в оживели пространства,

а пък времето нежно подритват,

в тях се крият предвечните тайнства,

като феи безплътно подрипват,

те изобщо не са нереални

и не са като мене безсилни,

нещо мило, добро,идеално

във рогата им, знам, се е скрило.

Те ме канят в незнайни вселени,

развълнувани, мъдри, красиви,

и земята, за миг преродена,