Аз съм Айсбергът, който ви прати във ада
и танцувах доволен на вашата клада.
Бяхте всички на борда чудовищно грешни,
в плен на долните страсти, лицемерни и смешни.
На "Титаник" бе страшно от вашата низост,
озверели и алчни, и забравили близост,
затъпели и  жалки, вие бяхте безгласни,
и лишени от доблест, досущ тревопасни,
вие бяхте далече от Бога и Рая,
подлостта ви не можех аз вече да трая...
И такива сте всички на тая планета -
безобразни, жестоки и адски проклети.
С вашта злоба все още се храни планктонът,
а доволен си свирка Сатаната от трона...

Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Druga-poeziya/Az-sam-Aysbergat-koyto-vi-prati-vav-ada/164142.html#ixzz2CePsLmjb Не остаряваш ти, а вятърът,
пречистващ тихо твойта къща.
Белее като слънце кратерът,
във който с него се прегръщаш.
Разплакани цъфтят дърветата,
които ти не забелязваш.
Прегърбени шумят моретата,
а небесата проповядват,
измислени се раждат дните ти,
оплели те във свойта прежда,
и бавно се топят мъглите ти,
изкъпани в една надежда...