Неспираща до днес да се надява
 
след хиляди изминали години,

потънала във огнена жарава,

която ужасяващо изстина,

жадуваща безкрайно да се люби,

но девствена, откакто свят светува,

дърво прогнило с плачещи коруби,

в които самотата пазарува,

Жената си говореше с небето,

незнаеща, че то е глухонямо,

откриваше вулкани във сърцето

печална, неразбрана, нежелана,

мечтаеше за дом, деца, семейство,

танцуваше в горите тилилейски,

представяше си как свещенодейства,

сънуваше земята Галилейска.

Животът, тая скучна въртележка,

излапваше на късчета доброто,

а нея, сътворена по погрешка,

целуваха я само по челото...

Красив стих, разпознах себе си ... Благодаря на автора!

А защо намираш героинята близка?

животът ми е "скучна въртележка" , нужна ми е обич и разбиране....

Разбирам, точно подхожда на ника ти. Защо си трубадурка?

Ами така ме нарекоха , защото обожавам музиката )))

Защо не пускаш клипове с музика?

Не ми се занимава , предпочетам да слушам .

Не би ттрябвало само да слушаш, качвай и ти музика.

Бих ви обяснил на драго сърце защо това е първокачествена поезия, проникновена, силна и различна от блудкавите лигавщини, но по причина че нищичко не разбирате от поезия, ще ви препоръчам да се насочите към полюциите.Ваш Лешо

http://www.youtube.com/watch?v=-cWu-IVDFRM

*

?Благодаря, Таня!

Хубави стихове!

Не мога да не се съглася, че са хубави:)
Благодаря. Аз пиша за хората с поетически вкус, а не за разни недоразумения.

Много красиви стихове!

Благодаря!

Прилича ми на цереброанална фистула.

ами то е защото ти си такава фистула и ти се привижда твой двойник, нема страшно, от простотия не се мре.